История на Николета Калиманова-Халил от HPE

Всичко започна, когато получих е-мейл от The Cause с обявяването на новата кампания „Ролеви модели“ и набирането на доброволци. Без да се замислям се включих с огромен ентусиазъм в това начинание, защото каузата е много близка до мен. Вярвам, че всички деца трябва да имат достъп до образование и че това е тяхно право. Получихме списък с училища, които се включват в конкретната кампания. Изявих желание да съм доброволец точно в отдалеченото село Царски извор и НУ „Иван Вазов“, защото според мен децата там заслужават да бъдат мотивирани, да им се покаже колко е важно образованието, да им се покаже колко забавно може да бъде ученето, да се срещнат с човек извън тяхната среда и да знаят, че не трябва да се отказват и че могат да постигнат много, без значение от къде тръгват. Децата, с които щях да се срещна, бяха в начален етап на образование и както се казва „желязото се кове, докато е горещо“. Установих контакт с учителката Виктория Цоцова първо по електронната поща, после се чухме и по телефона. И така с нея планирахме посещението ми. За ден на посещението избрахме петък следобед, целта беше да не смущаваме учебния процес, а да поставим един забавен край на учебната седмица. Исках да се срещна с децата час по-скоро и затова насрочихме пътуването за началото на месец декември. Темата, която избрах за моето посещение, беше „Коледа“, бях замислила да направим с децата коледна работилничка, където те да творят и да покажат своя талант. Подготовката ми за срещата с децата се състоеше в това да проуча тяхната възраст и интереси, избрах тематични игри и занимания, в които всички да могат да вземат участие, подбрах разнообразни арт материали, подготвих почерпка, натоварихме колата с моя колега и спътник в това начинание Ангел Кирков и тръгнахме към Царски извор с огромно вълнение.

Пристигнахме в училище, а децата ни чакаха на двора, посрещнаха ни много радостни и ентусиазирани. Официалната ни среща започна в класната стая с кратко представяне на всеки и малка почерпка за разчуване не леда. Децата бяха много сладки. Продължихме с планираните занимания – изготвяне на портрет на дядо Коледа с голяма пухкава брада от мекичък памук; изработка на пъстри картички за любимите хора с разноцветен брокат, звезди, камбанки и сърца; изрязване на коледна елха от цветна хартия и украсяването й по най-шарения начин с помпони и елени. Цареше едно страхотно коледно настроение, децата приличаха точно на джуджетата на дядо Коледа – пъргави, сръчни и неуморни J Докато се забавлявахме и творихме, успях обърна внимание на всяко от децата и да поговоря с тях с какво иска да се занимават, когато пораснат, кой е любимият им предмет в училище, разказах им за себе си като дете и всичко протече в едни много мили и непринудени разговори. Сред мечтаните професии бяха полицай, учител, фризьор, шофьор на трактор, искрено пожелавам на моите нови приятели да следват и да сбъднат тези свои мечти. Престоят ми в училище премина неусетно и трябваше да се разделим. За довиждане получих много прегръдки и мили думи като „Обичам те, Ники“, „Днес е най-щастливият ден в живота ми!“. Щастлива съм, че успях да доставя радост на тези прекрасни деца! Емоцията беше невероятна и за мен! С огромно желание бих се върнала отново в Царски извор, записала съм се доброволец точно там и за следващата вълна на кампанията, замисляла съм нови страхотни забавления за децата и нямам търпение да ги посетя!